Твърди хомеопатът д-р Нина Еленкова-Пападопулу
Д-р Нина Еленкова-Пападопулу е детски стоматолог и заедно с това е сред най-висококвалифицираните лекари хомеопати в България. Преминала е през пълния тригодишен курс на обучение в академията по класическа хомеопатия на проф. Джордж Витулкас, един от световните колоси в областта. Убедена е, че бъдещето принадлежи на холистично мислещите лекари без предразсъдъци, които познават и уважават в еднаква степен постиженията на традиционната и алтернативната медицина. Самата тя се опитва да бъде точно такъв лекар.
Любопитството към различни практики и терапии наскоро отвежда д-р Еленкова на семинар по пайда ладжин – източна практика за самолечение, основаваща се на разтягане и силно пляскане с ръце върху точно определени точки и по протежението на определени меридиани по тялото. Намира техниката за особено ефективна. И още в началото на разговора ни споделя, че може би човечеството несъзнателно се подготвя за някакъв момент в близкото или по-далечно бъдеще, когато ще му се налага да се лекува с подобни прости методи – акупресура, иглотерапия, пайда ладжин, рейки – които не изискват намесата на техника и лекарства. Била е няколко пъти в Индия, където е обиколила някои от най-важните за един лекар места, но е успяла да стигне и до селището Ваитхийсваранкоил, при Нади астролозите, където се намира библиотеката с палмовите листа, съхраняваща материалния аналог на прословутите „Акашови записи“ – нещо като банка с информация за всички хора.
Д-р Еленкова, вие сте завършили стоматология, т.е. класическа медицина, а в същото време сте и хомеопат. Сякаш не са много лекарите, които приемат, че е възможно да има и друг път, освен този, по който те вървят.
Защо се насочихте към хомеопатията?
Аз съм детски стоматолог всъщност и е важно да кажа, че в България имаме едно от най-добрите обучения по стоматология. Учим също 6 години, както и останалите медици. Казвам го, защото според мен е много важно за един хомеопат да има класическо медицинско образование. А с хомеопатия започнах да се занимавам след много тежко боледуване, което изкарах на 44-45 годишна възраст. В продължение на две седмици вдигах около 40 градуса температура и се чувствах смъртно уморена. След като преминах през всички възможни специалисти, дори онколози, и направих всички изследвания, включително и за малария, отидох в Инфекциозна болница. Реших, че може да съм болна от СПИН, хепатит или друга инфекциозна болест. Стоматологията по принцип е много рискова професия. Никой не успя да разбере къде е огнището на инфекцията и причината за високата температура. Колегите ми казаха, че правя сепсис и ако не вляза в болница, ще умра. Никакви антибиотици – двойни и тройни – не ми действаха. Накрая един колега с голямо неудобство ме информира, че едва ли не последният ми шанс за оцеляване е някакъв антибиотик за 18 хиляди лева (на старите пари). Мъжът ми намери парите и ме спасиха. Междувременно откриха в аортната ми клапа стрептококови струпвания и изказаха предположение, че понеже стоматолозите работим с много инфектиран материал в устата, гангренозни и всякакви други бактерии, е възможно да съм се заразила през очите. Още повече че тогава не ползвах предпазни очила. Най-вероятно подобна инфекция се е загнездила някъде в аортата ми, направила съм ендокардит и оттук – сепсис в цялото тяло.
Светът е голям и спасение наистина дебне отвсякъде! Има много начини да си помогнем, да се излекуваме.
Звучи като случай, достоен за доктор Хаус.
Наистина. Колегите спасиха живота ми, но аз продължавах да чувствам силна умора и ме изпратиха при д-р Атанас Гълъбов, един от първите хомеопати в България, невероятен човек. Не знам какво ми даде той, но след два дни от умората ми нямаше помен и получих страхотен прилив на енергия. Първоначално едната страна на тялото ми се покри с ужасен обрив, все едно някой ме беше горил с цигара. С мъжа ми много се стреснахме, а д-р Гълъбов така се зарадва, като му казах! Тогава все още не знаех, че е хубаво, когато болестта излезе на кожно ниво. Така от личен опит разбрах, че хомеопатията е велика наука, и реших, че трябва да я изучавам. Записах се в център „Едикта“, където изкарах тригодишно обучение при д-р Дора Пачова, която е председател на нашата Асоциация на лекарите хомеопати, и д-р Калина Костова – също един от водещите хомеопати в България. След това учих при проф. Джордж Витулкас в прекрасната му академия на остров Алонисос, един от трите гръцки острова, известни като Спорадите – много красиво, тихо, зелено място. Витулкас, който е истинско светило в хомеопатията, живее и преподава там. От всички българи, които учеха заедно с мен, само аз се осмелих да се явя на изпита, който продължава четири дни и е изключително тежък. Хомеопатията е наука, която има дълбоки фундаментални корени, стъпила е на здрави основи, не е шаманство. Има един надпис, който се намира над къщата на Самуел Ханеман, немски лекар, основоположникът на хомеопатията, и който гласи: „Осмели се да знаеш!“ (Sapere aude!) Това е моят призив към всички колеги лекари, които съдят и отричат хомеопатията, без въобще да са я изучавали и да са се докоснали до нея. Да не говорим, че още от времето на Хипократ съществува идеята „Лекувай подобното с подобно“, която е в основата на хомеопатията. Известен факт е, че британското кралско семейство се лекува изключително с хомеопатични средства, но за мен по-важното е, че собственото ми семейство, което наброява 14 души общо, включвайки трите ни деца, техните половинки и внуците ни (д-р Еленкова има две дъщери и един син, като втората й дъщеря е актрисата Ана Пападопулу – б.р.), използва също само хомеопатични лекарства.
Да разбирам ли, че сте минали изцяло „на страната“ на хомеопатията? Не е ли рисковано?
В никакъв случай. Никой мислещ хомеопат с професионална подготовка няма да спре стандартно лечение при органично болен пациент. Не можеш да лекуваш всички болести с хомеопатия. Когато има тежки дегенеративни заболявания в напреднал стадий, загуба на тъкани и така нататък, хомеопатията вече не може да се справи. Можеш обаче да засилиш организма на пациента и имунната му система. Понеже аз работя много с деца, съм си поставила за цел да науча майките на три основни неща. Първо – водете децата си при детски специалист, не при такъв за възрастни. Детето не е умалено копие на възрастния индивид. Детският организъм чисто физиологично функционира по друг начин. Второ – наистина няма нужда да сваляте с лекарства температура до 38,5 и няма никаква причина да се притеснявате. Температурата е защитно състояние на организма, при което клетките на имунната система са в бойна готовност и могат да унищожат вирусите. И трето – не третирайте обривите на децата си с препарати, съдържащи кортизон. В йерархията на физическото тяло кожата е най-ниското ниво, а централната нервна система – най-високото. Когато болестта се прояви като кожен проблем, това е добре. Значи организмът се опитва да я изтласка навън, да я изхвърли. Когато третираме обриви с кортизонови препарати, ние потискаме болестта и тя, понеже не може да се изяви чрез кожата, отива някъде по-дълбоко. Много често деца с атопичен дерматит, „лекуван“ с подобни мазила, впоследствие развиват бронхиална астма. Защото най-често потиснатият обрив атакува дихателната система.
Много се говори за прекаляването с антибиотици, но личните лекари често гледат да се застраховат и при малко по-сериозно развитие на вирусна инфекция тутакси изписват антибиотик, особено на деца.
Всеки случай е различен и преценката на лекаря може да е свързана с различни обстоятелства около конкретния пациент. Но принципно наистина се прекалява с антибиотиците. Има лекари, които съзнават, че не трябва веднага да се изписват тежките лекарства. Силните антибиотици променят микрофлората на червата, увеличава се тяхната пропускливост, получават се микози, алергии и възпаление на чревната лигавица. Има и много лекари, които не искат и не искат да погледнат към алтернативната медицина. Аз мисля, че един ден всички видове „медицини“ ще се обединят в едно. Впечатляващото при хомеопатията е това, че тя лекува човека в неговата цялост. Не бъбреците, не язвата, а човека. Тя има много допирни точки с психологията, но също и с източната медицина. Три са нивата, най-общо казано, в човека – физическо, емоционално, умствено. Лудостта, която поразява ума, е най-тежкото разстройство. Лудите обикновено не боледуват от друго, защото при тях болестта вече е проникнала на най-високо ниво. В началото на всяко заболяване е емоционалната травма. Всичко прониква в нас през емоциите, тоест през сърцето. Според източната медицина всички заболявания са заболявания на сърцето, но другите органи поемат травмите върху себе си, за да защитят своя крал. Такава е йерархията. Всяка емоционална травма организмът най-напред се опитва да изтласка на най-ниското ниво – физическото. Иначе казано, физическият проблем е възникнал, за да балансира негативното въздействие в психо-емоционалната сфера. Следователно можем да разглеждаме болестта като начин на адаптация на организма към проблемите, които ни обграждат. Жизнената сила е много, много интелигентна. Тя ще разпредели негативната енергия в трите нива, за да запази целостта на организма. Защо се явяват толкова тежки и нелечими болести, като рак например, на физическо ниво? Защото жизнената сила винаги ще се стреми да защити най-висшите умствени и емоционални нива. Ако не успее, човек ще е сравнително здрав физически, но би могъл да отключи шизофрения, самоубийствени мисли и други психогенни състояния, които всъщност са много по-страшни от физическото страдание. Ханеман казва в своята книга „Органон на лечебното изкуство“, че „човешките болести не са причинени от никакво вещество, от никаква разяждаща, сиреч болестотворна материя, а те са само духовни разстройства на жизнената сила“.
Знам, че сте пътували много в Индия. Какво научихте там?
Там са много отворени към всевъзможни терапии и практики. Традиционните за тях аюрведични практики съвсем естествено съжителстват с хомеопатията. Много съм впечатлена от д-р Раджан Шанкаран, един от най-известните индийски хомеопати, и неговия сенсейшън метод, който, най-общо казано, се базира на това, че у всеки човек съществува основно усещане, което задължително се проявява по един и същ начин във всеки аспект на живота и личността му – в жестовете му, в сънищата, в болките, в страховете и във възприемането на света. Изумителното е, че това разбиране на човешкото същество е толкова близко до идеята за ТЕС (Техника за емоционална свобода) и Пренареждане на матрицата. Целият ни живот може да бъде белязан от една травма. Най-често травмите са в детството, във възрастта до седем години. Може да е лоша дума или неглижиране от страна на родител или учител. Не всяко дете ще се повлияе, но у някои това ще остане и после ще се проявява на всички нива. Обяснението е, че ние емоционално сме застинали там, в някакво квантово поле в мига на случката, и не сме успели да го преодолеем. Ако лекарят хомеопат успее да се добере до това преживяване, вероятността за точна диагноза и успешно лечение нарастват многократно. Затова казвам, че хомеопатията е много близка и до психологията. Освен това вярвам, че светът е голям и спасение наистина дебне отвсякъде! Има много начини да си помогнем, да се излекуваме. Просто трябва да го пожелаем и да търсим.
Разбрах, че сте посетили легендарната библиотека с палмовите листа в Южна Индия. Какво се случи там?
В Индия отидох за първи път през януари 2009 г. – при проф. Аджит Кулкарни, който ръководи Института по хомеопатия в Сатара. Той ни изпрати най-напред в прословутия ашрам Ауровил в Югоизточна Индия, в град Пондичери. Основан е от Шри Ауробиндо, един от великите мъдреци на Индия – революционер, философ, писател и духовен учител, създател на нов духовен път, наречен от него „Интегрална йога“. След като се оттегля, той го оставя на грижите на Майката, както наричат французойката Мира Алфаса, негова ученичка. Майката получава в съня си видение, че трябва да направи един град, в който „жени и мъже от всички страни могат да живеят в мир и растяща хармония над всякакви вероучения, политиканстване и национални принадлежности“, както пише Алфаса. В Ауровил в момента постоянно живеят около 2000-2500 души, включително и две българки. Всички тези хора работят много здраво – облагородяват, засаждат, строят, преподават. Ашрамът разполага със самостоятелно училище, от което излизат най-добрите компютърни специалисти, физици и математици в Индия, а някои от тях – и в света.
Според източната медицина всички заболявания са заболявания на сърцето.
В Ауровил, където не е съвсем лесно да влезеш, се срещнахме с д-р Арати Шарма, хомеопат в ашрама. Именно тя ни предложи да ни заведе да видим библиотеката с Акашовите записи, където всеки, роден на тази земя, има досие и чрез него може да се предскаже бъдещето му. Тълкувателят жрец ти дава да попълниш въпросник, в който питат дали искаш да узнаеш датата на смъртта си. Аз тогава не знаех добре английски и затова не написах изрично, че не искам, така че ми казаха датата на смъртта ми. После ти взимат отпечатък – от левия палец на жените, от десния – на мъжете. Така определят кой от 108-те възможни варианта е избрала душата ти, за да дойде на земята. Моят пръстов отпечатък беше в категорията „лотос с две точки“, което означавало, че семейството, от което произхождам, е много почтено и уважавано. След това им даваш първата буква от името си и ти задават въпроси, с които да ограничат кръга на търсенето – каква е професията ти, къде си роден и т.н. Въз основа на това издирват досието ти в библиотеката – палмови листа, нанизани на въженца. В крайна сметка ме намериха чак в третия свитък – моите имена, тези на родителите ми, на съпруга ми, рождената ми дата, семейство, деца, всичко. Доста верни неща ми казаха – за здравето ми, за преживявания, които наистина ми се случиха по-нататък.
Не е ли ужасно да има човек в съзнанието си една дата, нарочена да бъде датата на смъртта му?
Не. Казаха ми, че ще бъда примерно на 89 години, ще съм заобиколена от любов и от всичките си деца. Не ми звучи толкова невероятно, защото родителите ми са още живи – майка ми е почти на 90, а баща ми – на 88 години. Но все се шегувам, че може би са видели погрешно и са искали да кажат 98 години. Много хора се страхуват от смъртта. Би трябвало да се страхуваме от това да не изживеем живота си добре. В къщата на Нади астролозите имаше един плакат, на който бе написано: „Забрави две неща в живота – доброто, което си направил на другите, и лошото, което другите са ти сторили.“ Това би ни спестило много тревоги, нали?
Източник: EVA
