Хомеопатията е ефикасен, научен метод на лечение, при който с индивидуално подбрани хомеопатични лекарства се стимулират естествените оздравителни реакции на организма. Наричат я още „нежната медицина“, защото тя действа според природните закони на лечебния процес и без да внася в организма токсични вещества.
Думата хомеопатия идва от гръцките думи : homoios – подобен и pathos – страдание. Основният лечебен принцип на хомеопатията е : „Подобното се лекува с подобно“ – “Similia similibus curantur”. По- лесно казано , „ да се лекува с нещо, което причинява ефект, подобен на страданието.“ Например ужилвания от насекоми –пчели, оси, стършели , лекуваме с хомеопатичното лекарство Апис,което е приготвено от пчела.
Хомеопатичните лекарства могат да бъдат от растителен, животински или минерален произход.
Основите на хомеопатията като стройна научна система полага гениалният немски лекар и химик Самуел Ханеман. Той е роден в 1755 година в град Майсен, Саксония. Владеел свободно седем езика и се издържал, превеждайки медицински книги от арабски, латински, старогръцки, френски и английски. Той не бил съгласен с методите на лечение, които били прилагани по негово време, тъй като виждал, че те са в противоречие с природните закони. Лечение с очистителни и средства за изпотяване, многобройни кръвопускания, прилагане на лечение с живак и арсеник изтощавали организма на пациента и често водели до смърт. Той се придължал към основния принцип, даден от бащата на медицината Хипократ : „ Преди всичко не вреди!“ ( Primum non nocere!). Продължил да изследва основите на здравето и болестта, Ханеман пише:“ Най-висшето и единствено призвание на лекаря е да възстанови здравето на болния и това се нарича Лекуване.“ След двадесетгодишен труд Самуел Ханеман излага принципите на науката хомеопатия:
- Медицинското лечение се осъществява в съответствие с определени закони на лекуването, съществуващи в природата.
- Никой не може да лекува извън тези закони.
- Няма болести като такива, има само болни индивиди.
- Една болест винаги е динамична по природа. Следователно лекарството трябва също да е в динамично състояние, ако искаме то да лекува.
- Пациентът има нужда само от ЕДНО определено лекарство на даден етап от неговото заболяване и от никакво друго.
Хомеопатията разглежда пациента в неговата цялост. Всичко, което организмът проявява като симптоми, е част от нарушението в жизнената сила на човека.
Всяко хомеопатично лекарство е доказвано от здрави хора, в повечето случаи хомеопати. Когато дадем такова лекарство на здрав човек, организмът му произвежда редица симптоми , както на физическо, така също на емоционално и умствено ниво. Тази информация се е събирала старателно и е обработвана прецизно в продължение на години. Така са описани ключовите характеристики на всяко едно лекарство.
Така например дете , което страда от чести възпаления на сливиците, склонно е към напълняване, изпотява се нощем по време на сън в областта на главата и врата,има винаги студени крака, има силно желание за сладки неща и за яйца (рохки, дори сурови), влошава се в студено влажно време има нужда от лекарството Калкареа карбоника.Това е картината на хомеопатичното лекарство Калциев карбонат, което е изготвено от черупката на мида.
Първото доказано лекарство от Ханеман е лекарството Хина (China)- това е лекарство от кората на хининовото дърво. В миналото с извлек от кората на това дърво е лекувана болестта малария, а след години е създадено и лекарството хинин. Маларията протича тежко с периодични трески- през няколко дена. Причинител е маларийният плазмодий, който попада в кръвта на човека при ухапване от заразен комар от вида Анофелес. Ханеман описва резултата от приемането от него на малки количества хининова кора: „ В началото краката и върховете на пръстите ми изстинаха. Станах отпуснат и сънлив, получих сърцебиене, ускорен пулс, треперене и слабост в крайниците. След това- пулсиране в главата, зачервяване на бузите и жажда- накратко, един след друг се появиха всички симптоми, които са характерни за периодичната треска при малария. Тази криза продължаваше 2-3 часа и спираше , щом спирах да приемам хининовата кора. Започваше отново, повторех ли дозата“ . Ханеман открил, че лекарството, за което се знаело, че лекува малария, всъщност възпроизвежда нейните симптоми, когато се даде на здрав човек. Той бил истински учен- емпирик. Опитът от наблюдението имал значение за него и така експериментите доказали един факт в Природата: „ Вещество, което води до поява на определени симптоми в здрав човек, лекува същите тези симптоми при болния“.
Около него се събрали много лекари, търсещи истината. Всички започнали да експериментират върху себе си, като приемали различни лекарства. Шест години те грижливо водели подробни записки за симптомите, предизвикани у тях от всяко взето лекарство. Ханеман продължил с преводите на стари медицински книги, които описвали различни отрявания у пациенти. Симптомите, причинени от отровите и тези, предизвикани от експериментите върху лекарите, били събрани в подробни томове.
Ханеман и колегите му разпознали в тези картини на симптоми идентичните комлекси от симптоми на много болести, за които медицинската наука напразно търсела лек. Тогава те били изпробвани върху болни с „ нелечими“ болести и тези болни били излекувани.
Кое отличава обаче хомеопатичните лекарства от другите?
В началото на своите изследвания Ханеман прилагал малки количестава от веществата за лечение. Болните се подобрявали, но в началото всички имали лечебни кризи, тъй като симптомите им се засилвали от приетото лекарство. Това можело да се очаква, тъй като самото лекарство предизвиквало симптоми, подобни на тези у пациента.
Ханеман искал да изпита лекарства, които се употребявали широко по онова време като живак и арсеник, но как да даде такива токсични вещества на здрави хора?! Той намалил дозата до една десета от обикновеното количество. Пациентът бил излекуван, а влошаването в началото било по-слабо. Продължил с разрежданията, но в един момент лекарствата спрели да действат, тъй като при тези обикновени разреждания в тях не оставало нито една молекула от изходното вещество. Ханеман имал много добри познания по химия и алхимия и вероятно оттук му идва идеята да подложи всяко разреждане на серия от от енергични раздрусвания или „сукусии“, както той ги нарекъл. Открива, че прогресивното разреждане по този начин прави лекарството не само по-малко токсично, но и с по-силно действие. Така Ханеман открил решението на един проблем, който занимавал медиците открай време. Той разрешил проблема за страничните ефекти от лекарствата!
Ханеман първи приема, че дестилираната вода, алкохолът и лактозата (млечната захар) са медицински инертни, така че той разреждал субстанциите в тези субстанции. Ако лекарството било разтворимо във вода или в алкохол, той смесвал една част от субстанцията в 99 части от съответната течност и подлагал тази смес на 100 силни сукусии.Този динамизиран разтвор той наричал първа центесимална( стотична) потенция.
Смесвал една част от тази първа потенция с 99 части вода или алкохол и отново раздрусвал 100 пъти, за да направи втората центесимална потенция. Третата стъпка на процеса разреждала оригиналната субстанция до едно на един милион, след това до едно на 100 милиона и т.н. Той повтарял това до 30 пъти и спрял дотук. Съвременните хомеопати използват потенции до стотици хиляди стотни и повече дори.
Изводите от това откритие са зашеметяващи! Една субстанция, разредена и раздрусвана едно на 100 000 или на 10 с 60 нули все още действа и лекува болести бързо, трайно и без странични ефекти.
Очевидно този феномен не може да бъде обяснен с обикновените понятия в химията. Разрежданията са толкова астрономични, че от оригиналното лекарство не остава дори една молекула в течността. И все пак клиничните резултати показват, че някакво влияние остава и то е така мощно, че успява да излекува дори дълбоки хронични болести. Едва днес съвременната квантова физика успява да даде обяснение на този феномен. Не съществува нищо друго освен енергия. Материята също е енергия. Енергията може да бъде освободена и овладяна и цяло чудо е, че в хомеопатията тя е била насочена за лекуване на болести. Алберт Айнщайн казва: „ Можем да мислим за материята като съставена от отделни пространствени зони с краен интензитет на полето… В тази нова физика няма място за поле и материя, защото полето е единствената реалност“.
На практика лекарствата, които са с потенция над 12 CH , не съдържат в себе си нито една молекула от изходната субстанция.
Защо се разболяваме?
Убеждението, че болестта се причинява от бактерии или вируси, е може би една от нашите най-големи заблуди. Всички терапевтични изследвания днес се базират на тази догма. Нейно следствие е вълната от нови и нови продукти, заляла пазара. В хомеопатията не става дума даден вид бактерия да бъде убита, а човешкият организъм да бъде приведен в такова състояние, в което да бъде невъзможно бактериите да съществуват в него.С други думи, възприемчивостта на пациента да бъде сведена до минимум.
Трябва да бъде лекувано Централното разстройство в болестта, а не патологията. Може да има десет души, страдащи от високо кръвно налягане и всеки един от тях да получи различно хомеопатично лечение. Защото всеки организъм е една уникална вселена и притежава своя уникална жизнена сила. Когато открием причината за динамичното разстройство в този организъм, ще излекуваме всички симптоми.
Можем да сравним болестта с мафията. Тя се ръководи от конкретни правила и принципи. Първото правило е, че само един Дон може да ръководи в центъра. Ако Донът не владее центъра, той не може да действа в периферията. Ако отстраните шефа на мафията, всички контрабандни и други дейности ще спрат автоматично. Ако се опитваме да спрем контрабандата или изнудванията в периферията, нищо няма да излезе. Но ако идентифицираш шефа и го поразиш, всичко ще спре. Чрез хомеопатията откриваме централното разстройство у човека и тогава всички болестни симтоми в периферията изчезват. Централното разстройство, болестта у човека , е едно и също навсякъде- на умствено, емоционално и физическо ниво. То се проявява във всичките му действия и резкции, в мислите му, в сънищата му и в хранителните му предпочитания, в страховете му и способността му да комуникира , да учи, да говори.
Едно е важно да запомним: Ние сме част от Вселената, от Земята, от всичко около нас. Нашият организъм функционира като единно цяло и трябва да бъде лекуван точно по този начин.
Съществува ясно различима йерархия в строежа на човека. Тази йерархия има три нива:
- Умствено (духовно)
- Емоционално (психическо)
- Физическо
Тези нива не са разделени. По-скоро между тях има пълно взаимодействие. Дали човек е здрав или болен, може да се прецени само след преглед и на трите нива. В тези три нива също има йерархия. ( „Науката хомеопатия“, Г Витулкас, стр. 37). Умственото ниво е в центъра и най-високо в йерархията, тъй като на това ниво се намират най-важните функции, които са от значение за изявата на индивида като човешко същество. Физическото ниво е в периферията, с най-малко значение. Умственото и духовното съдържание на личността са истинската ѝ същност. Една личност може да продължи да живее, да бъде щастлива и творческа за себе и за другите с увредено тяло, без крайници или дори сляпа и глуха. Познаваме световно известни музиканти, които са слепи ( Андреа Бочели, Рей Чарлс). Бетовен е композирал някои от великите си произведения , след като вече е бил оглушал. Нашият велик поет Дамян Дамянов беше в инвалидна количка. Гениалният астрофизик Стивън Хокинг създаваше своите теории за времето и Вселената прикован в инвалиден стол от тежко неврологично заболяване.
При разстройство на умствено-духовно ниво съществуването на индивида е поставено под въпрос.Това се наблюдава при тежки състояния на болни от Алцхаймер, при шизофрения, идиотия, имбецилност и др. Как да опишем степента на умствено здраве на индивида? Това е състояние , което може да бъде описано чрез трите основни качества, без които човек не е напълно здрав на това ниво. Ако едно от тях липсва, умът може да функционира добре и въпреки това да е доста болен. Тези три качества на ума са:
- Яснота.
- Разумност,свързаност и логична последователност.
- Творческо служене за благото на другите и на себе си.
Най-важно е третото качество. Човек,който преследва себични цели за сметка на другите е с увреден начин на мислене. Това явление е все по-често срещано в нашето общество и се корени в съперничеството, насилието, злоупотребата с алкохол и наркотици, бедността и войните. Такъв човек е болен, объркан и нещастен.
( Раздел „Емоционално ниво“ и „ Физическо ниво“ – стр. 58)
Определението за здраве, което дава проф. Витулкас е:
„ Здравето е освободеност от болка на физическо ниво и в резултат достигане до състояние на благополучие; освободеност от страсти на емоционално ниво и в резултата достигане до динамично състояние на ведрина, мир и спокойствие; освободеност от себичност на умствено ниво и в резултат пълно единение с Истината“.
Хомеопатичното лечение е едно от най-разпространените в света. То е достъпно, евтино и води бързо и трайно до излекуване. В България е разрешено да се практикува от лекари, зъболекари и ветеринарни лекари. В Германия и някои други европейски държави има хомеопатични терапевти,които не са с висше медицинско образование. Най- широко разпространена е хомеопатията в Индия, където има стотици медицински хомеопатични колежи и болници. Най- доброто място за изучаване на хомеопатия в света е Международната Академия за класическа хомеопатия ,където все още преподава един от най- великите хомеопати на света проф. Георгиос Витулкас. Академията се намира в Гърция на остров Алонисос и ежегодно в нея се обучават хомеопати от повече от 155 страни от цял свят.
Хомеопатичните лекарства се произвеждат по специална технология, единна за целия свят.
Шуслеровите соли също са хомеопатични лекарствени средства, но в много ниски потенции- десетични.
Класическата хомеопатия следва принципите на Ханеман. Пациентът получава само едно лекарство и неговото действие върху организма се оценява във времето ( Поне 4 седмици не бива да се предписва друго лечение). Изучаването на науката хомеопатия е продължителен процес . С хомеопатия могат да бъдат лекувани всички болести у човека- остри и хронични. Това е медицината на бъдещето.
